Aalyah Andres |22 |peasant| Sardothien  | Emeraude Toubia

Дори не знаеше защо изобщо бе решила да дойде тук, просто искаше време за размисъл? Не нямаше как просто да е за това, нещо съвсем различно се въртеше в главицата й, но явно самата тя все още не го бе разбрала, искаше й се нещо вълнуващо, бе й станало скучно да седи в двора, честно явно и за това се бе измъкнала.Знаеше до какво можеше да доведе това, за някой съвсем обикновен като нея, някой които нямаше място според по - голямата част от "благородниците" там, но в действителност не се интересуваше, не й пукаше какво мислят другите за нея, пускаше думите им покрай ушите си.. Всичко това беше някаква странна работа, искаше й се на моменти, дори се прокрадваше малки съмнения в нея, че можеше да бъде капчица по- добра, но не- винаги решаваше, че това не е за нея и просто нямаше как да го постигне. В нея гореше пожар, не можеше да седи на едно място, не беше впечатлена от това да бъде просто прислуга на династия Сардотиен, дори вярваше, че мястото й изобщо не й е не е там, но ето, че това бе съдбата й, не много можеха да се радват на това и все пак не го намираше за нещо особено. Просто бе поредната там, която сигурно нямаше да се задържи дълго, но майка й се гордееше с това, въпреки че Алия не го разбираше и в този момент отново показваше май точно това. Сякаш сама искаше да си докара белята на главата.

В същност не й пукаше, дори нямаше на идея защо точно в този момент мислеше за това, като знаеше че точно тези неща нямаше да променят абсолютно нищо, нито в начина й на мислене, нито в държанието й, а камо ли в характера й. Е със сигурност нямаше и да очаква това, което й бе начертано. Или пък това, което бе на път да й предложи този ден. Поне се надяваше да не е поредния скучен, които  пък от своя страна тя винаги можеше да направи интересен. Разбира се на неин гръб. Но ето, че отново не й пукаше за това, на кой какви главоблъсканици можеше да причини.

Разсеяна в мисли вървеше сред тълпата от хора, дори не се опитваше да се скрие, знаеше че веднъж измъкнала се от, за да сътвори някоя глупост не се връщаше преди да се е наситила с удоволствие, дали беше правилно да го нарече по този начин или просто й харесваше как звучеше, слята с тълпата от хора трудно можеше да бъде забелязана. Но всичко това я разсейваше, натоварваше и определено в тълпата нямаше нищичко интересно, което да я завладее, за това и неусетно се отклони по улицата в дясно, а после се огледа и взе завоя на следващата до мига, в който не бе откъсната от мислите си от нечии глас.

Алия повдигна веждата си, този на нея ли говореше? Премигна веднъж в учудване, така като я гледаше дали наистина мислеше, че тя знаеше чий е този дом?  Поглеждайки го сякаш гласа секна в гърлото й знаеше кой е толкова добре, само, че се чудеше какво искаше този път, защото тя самата знаеше какво желаеше от него, какво искаш. С времето което прекарваше с Ейдриъл, ами бе по - различна, знаеше че за него бе поредната, онази с която разнообразяваше дните си, но в същото време си мислеше, че той все някога щеше да вникне в чувствата й щеше да разбере за тях и дори може би да отвърне. До онзи ден, деня в който разбра за уредения му брак, до деня, в който разбра, че той действително никога нямаше да има тези чувства към нея. Видя как гледаше онази принцеса, видя погледа му към нея... а това не й харесваше, защото нейните планове бяха различни, бяха тя да бъде тази забелязаната, онази която може би щеше да поиска за себе си. Но не.. той бе с друга и това я дразнеше, дразнеше я, че я пренебрегваше, че не я забелязваше вече, не я посещаваше. А може би тази среща сега не бе случайна, но само в нейната глава бе така, знаеше че в неговата всичко е случайност. Може би щеше да успее да го накара отново да погледне на нея по онзи начин?  Трябваше да опита, да го отърве от този брак... но ако не успееше тогава тя какво щеше да получи? Нищо.