chapter ii. the murder.

Рианна се криеше в онази малка стая между библиотеката и кабинета, за която малцина знаеха. Често двамата с брат ѝ се спотайваха далеч от всички, за да останат насаме с мислите си. Тази вечер момичето  се намираше там без изобщо да подозира за приближаващата буря. Не само навън, но и в собствения ѝ дом.
Наследницата на Йосарян беше известна със своята скромност и разбраност. Очите ѝ събираха цялата ѝ интелигентност, а тя беше далеч по-голяма от показваното. Затова и често да я подценяваха. Изглеждаше като красива глина, която родителите ѝ можеха да моделират по свое желание. Точно това я превърна в любимото им дете. Проблемът идваше от нейния близнак и пълна противоположност, който често ѝ влияеше негативно според голяма част от домакинството. Рианна обожаваше брат си, но с годините се научи да прикрива привързаността си. Да бъде около него се приемаше като престъпление, но точно това закрепи връзката им. Обичаше родителите си, но и мразеше начина, по който се отнасяха с Родън и гневът се трупаше бавно, но сигурно в крехкото ѝ тяло.
Чу стъпките на баща си, който тъкмо влезе в кабинета си. Създалия се шум я накара да се съсредоточи върху него, а краченето започна да я изнервя. Нещо ѝ подсказваше, че тази нощ нямаше да бъде като никоя друга. Скоро след това долови гласа на брат си.
Рианна беше спокойна и търпелива. Често предпочиташе да мълчи, а след това дълго да мисли над случващото се около нея. С годините беше трупала в себе си токсичните отношения на семейството си. Затова онази вечер избухна. Както никога досега и последствията бяха смъртоносни.
Родън напусна стаята с трясък. Настъпи тишина. Помнеше много добре онзи момент, когато излезе от скривалището си и се нахвърли върху баща си. Искаше от него да спре да тормози брат ѝ. Последва нов ожесточен скандал. Беше наречена глупачка, защото се застъпваше за нищожеството, което носеше фамилията им, а на нея, повярвайте, ѝ беше писнало да я смятат за празноглава кукла.
Не помнеше как ножът за писма се озовава в дланта ѝ, но помнеше добре как го забива право в сърцето на Хектор Йосарян. И в онзи миг, в който го видя как издъхва пред очите ѝ се почувства свободна. За първи път. Хладнокръвието, с което отвори вратата към терасата и разби ключалката бяха неописуеми. Рианна Йосарян извърши нещо, което никой не очакваше от нея и нямаше да има силата да извърши. Не пропусна нито един детайл. Сякаш се бе готвила с години за този момент.
Перфектните семейства имаха много тайни и често те не бяха прости. Не бяха черни или бели. С желанието си за контрол и мечтата за създаване на перфектни наследници, един баща беше успял да настрои и двете си деца срещу себе си. Дотолкова, че да бъде мразен и убит. Рианна бе държала оръжието, но то намери целта си не само заради нея. Нищо неподозиращият ѝ брат беше начертал пътя към вече спрялото сърце отдавна.
След като приключи с прикриването на следите се измъкна внимателно от кабинета. Търсеше брат си и скоро го намери под дъжда. Пръстите ѝ уловиха ръката на ризата му. Разтресе го силно, за да го изкара от унеса, в който бе изпаднал. След това изрече думи, които никога повече нямаше да произнесе на глас.
„Рори, убих баща ни.“