Вход
Latest topics
квота за герои
Квота за подчинени
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 37, на Чет Апр 16, 2020 7:25 pm
i should probably keep my pretty mouth shut.
2 posters
Страница 1 от 1
i should probably keep my pretty mouth shut.
andrea vitorri. 23 years old gemini spy arms dealer in winter kingdom FC: gal gadot |
[size=30]Тя спеше. Лицето й бе придобило топъл, приветлив вид, нямаше го усещането за студенина, което те превземаше щом те погледне с големите кафяви очи. В момент като този, хората можеха да се заблудят относно характера й, да я сметнат за ангел. А тя в никакъв случай не беше такава. Сърцето й бе черно, мрачно и безчувствено. Тя бе от типа жени, които можеха да те изненадат във всеки един момент. На лицето й често бе онази усмивка, която лъжливо примамваше хората към нея. Aндреа не бе от доверчивите, не беше лесно някой да я заблуди и измами.
Имаше дни, в които сякаш тъмнотата напускаше сърцето й и тя се превръщаше в напълно нов човек. В малко момиче, нуждаещо се от подкрепа и защита. Допускаше хората около нея да видят добрината й, да разберат, че „монетата” има и друга страна. Страна, която бе толкова чиста и неопетнена, невинна и искрена. Андреа изгледаше напълно уязвима и беззащитна, сякаш и най-малкото нещо е способно да я пречупи. А тя, тя се бореше с тази си страна. Опитваше да я изтръгне от себе си, защото се страхуваше, че ако си позволи да чувства, да й пука за някого, един ден ще го изгуби и няма да може да понесе загубата му. Чувстваше се слаба, когато позволяваше на някой да надникне в душата й и да види колко е лесно да я наранят всъщност. Андреа не позволяваше някой да й противоречи и да успорва заповедите й. Беше импулсивна, водеща се от първичните си инстинкти. Имаше онази искра в очите си, която издаваше, че е необикновена. Че е невъзможно някой да я укроти и подчини на себе си. Тя бе напълно необуздана, никога не се отказваше и не позволяваше да властват над нея. Беше като диво цвете насред пустинята.
Празнина, мрак, студенина. Това бе всичко, което се бе настанило удобно в съня й. Една огромна черна дупка, в която тя пропадаше. Не виждаше нищо и никого, бе напълно сама и нямаше кой да я спаси. Викаше и крещеше, но никой не я чуваше. И тогава някой хвана ръката й. Издърпа я от бездната, в която се намира и я върна към живота. Кожата му бе мека, топла. Но точно, когато повдигна поглед, за да види лицето на мъжа, на своя спасител, всичко изчезна.
Андреа рязко отвори очи и надигна слабото си тяло до седнало положение. Кестенявата й права коса бе паднала от двете страни на лицето й, нежно галеше раменете на момичето. Няколко капчици пот се бяха появили по челото й, а очите й объркано обикаляха из стаята, сякаш за да й напомнят, че това бе само кошмар. Ръцете й стиснаха недоволно белия чершаф, с който бе завита, смачквайки го агресивно в ръцете си. Въздъхна тежко и поклати глава. Отново отпусна тялото си назад, впервайки поглед в мрака, очаквайки изгрева на слънцето, което да приветства новия ден. След по-малко от час, прекаран въртейки се в голямото си легло, Андреа отново заспа, но този път тъмнината не бе придружила съня й. Всъщност, тя не сънува нищо повече. След няколко часа отново щеше да се събуди, щеше да облече дрехите си и да се усмихне, продължавайки да играе добре познатата си роля в Зимното кралство. Андреа бе лоялна на Джемини от години. Още откакто баща й беше техен посланик в Лятното кралство, а тя имаше времето да пътува и да плете "мрежата" от връзки, които я държаха нащрек за всичко, което се случваше. На Джемини не им бе трудно да я убедят, когато й предложиха да работи за тях.
[/size]
Имаше дни, в които сякаш тъмнотата напускаше сърцето й и тя се превръщаше в напълно нов човек. В малко момиче, нуждаещо се от подкрепа и защита. Допускаше хората около нея да видят добрината й, да разберат, че „монетата” има и друга страна. Страна, която бе толкова чиста и неопетнена, невинна и искрена. Андреа изгледаше напълно уязвима и беззащитна, сякаш и най-малкото нещо е способно да я пречупи. А тя, тя се бореше с тази си страна. Опитваше да я изтръгне от себе си, защото се страхуваше, че ако си позволи да чувства, да й пука за някого, един ден ще го изгуби и няма да може да понесе загубата му. Чувстваше се слаба, когато позволяваше на някой да надникне в душата й и да види колко е лесно да я наранят всъщност. Андреа не позволяваше някой да й противоречи и да успорва заповедите й. Беше импулсивна, водеща се от първичните си инстинкти. Имаше онази искра в очите си, която издаваше, че е необикновена. Че е невъзможно някой да я укроти и подчини на себе си. Тя бе напълно необуздана, никога не се отказваше и не позволяваше да властват над нея. Беше като диво цвете насред пустинята.
Празнина, мрак, студенина. Това бе всичко, което се бе настанило удобно в съня й. Една огромна черна дупка, в която тя пропадаше. Не виждаше нищо и никого, бе напълно сама и нямаше кой да я спаси. Викаше и крещеше, но никой не я чуваше. И тогава някой хвана ръката й. Издърпа я от бездната, в която се намира и я върна към живота. Кожата му бе мека, топла. Но точно, когато повдигна поглед, за да види лицето на мъжа, на своя спасител, всичко изчезна.
Андреа рязко отвори очи и надигна слабото си тяло до седнало положение. Кестенявата й права коса бе паднала от двете страни на лицето й, нежно галеше раменете на момичето. Няколко капчици пот се бяха появили по челото й, а очите й объркано обикаляха из стаята, сякаш за да й напомнят, че това бе само кошмар. Ръцете й стиснаха недоволно белия чершаф, с който бе завита, смачквайки го агресивно в ръцете си. Въздъхна тежко и поклати глава. Отново отпусна тялото си назад, впервайки поглед в мрака, очаквайки изгрева на слънцето, което да приветства новия ден. След по-малко от час, прекаран въртейки се в голямото си легло, Андреа отново заспа, но този път тъмнината не бе придружила съня й. Всъщност, тя не сънува нищо повече. След няколко часа отново щеше да се събуди, щеше да облече дрехите си и да се усмихне, продължавайки да играе добре познатата си роля в Зимното кралство. Андреа бе лоялна на Джемини от години. Още откакто баща й беше техен посланик в Лятното кралство, а тя имаше времето да пътува и да плете "мрежата" от връзки, които я държаха нащрек за всичко, което се случваше. На Джемини не им бе трудно да я убедят, когато й предложиха да работи за тях.
[/size]
Последната промяна е направена от Andrea Vitorri. на Пет Юни 19, 2020 8:41 am; мнението е било променяно общо 1 път
Andrea Vitorri.- gemini
Re: i should probably keep my pretty mouth shut.
Одобрена си.
Клейтън ще ти пише утре сутринта, за да изясните нещо.
Клейтън ще ти пише утре сутринта, за да изясните нещо.
kyler pendragon.- pendragon leader
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 28, 2020 5:25 am by Nicar
» Fenris Ostera/ 23/ Xarion's peasant / fc: Will Tudor / taken
Сря Авг 05, 2020 11:13 pm by kyler pendragon.
» Elayne Aquilla // 18 // Princess of the Summer kingdom // fc: Elle Fanning // taken
Сря Авг 05, 2020 11:11 pm by kyler pendragon.
» Връщане на герой.
Сря Авг 05, 2020 11:07 pm by kyler pendragon.
» Conlan Velaryon // 22 // Lord of the House of Spring // fc: Austin Butler // taken
Съб Авг 01, 2020 7:08 pm by Conlan Velaryon.
» Tennarine Sardothien/ 28/ Lady of the House of Summer/ general of the Sardothien's fleet/ fc: Genevieve Gaunt/ taken
Чет Юли 30, 2020 2:50 pm by Clayton Gemini.
» Смяна на лик
Чет Юли 30, 2020 1:24 pm by kyler pendragon.
» Eris Gemini // 24 // Lord of the House of Autumn // fc: Chris Wood // taken
Чет Юли 30, 2020 10:34 am by kyler pendragon.
» Запази лик
Чет Юли 30, 2020 10:05 am by kyler pendragon.