chapter iii. the consequences.

Хеда чу първия писък в съня си. Не му обърна внимание. Част от нея искаше да игнорира случилата се беда, за която скоро щеше да разбере. Но това не беше възможно. Част от слугите връхлетяха в покоите. Бяха забравили за всички правила. До един бяха бели като платна и на стопанката на дома ѝ трябваше време, за да осъзнае какво се случва. Чу шепота, че господарят е намерен мъртъв. Част от нея не успя да повярва, но друга беше сигурна, че е истина. Не очакваше съпругът ѝ да умре спокойно в съня си.
Убит. Лежеше на пода с очи изпълнени с изненада. Не беше очаквал нападателя си. Погледът ѝ обходи трупа, а след това му обърна гръб. Повтори си, че трябва да бъде силна. Никога не се предаваше и този момент нямаше да бъде нейният първи път. Спря се до близнаците, които стояха до вратата вкопчени един до друг. Бяха останали без баща, но имаше ли значение за тях?
Омъжи се за Хектор без да е влюбена в него. Избра го заради амбицията си, която беше голяма колкото неговата. Разликата в годините беше красноречива, но Хеда от дете знаеше какво иска и го постигна на крехка възраст. Забременя бързо, за да подсигури позициите си. Близнаците бяха нейната застраховка.  
С времето започна да си проличава любовта ѝ към Рианна. Към Родън имаше огромен мислен списък с изисквания, които той не искаше да изпълнява. Беше безмилостна към него, защото в очите ѝ той трябваше да бъде по-добър от баща си. Да постигне още много за семейството, но само успя да го обърне срещу себе си. Така и не осъзна тази своя грешка.
Сега всички погледи бяха спрени върху нея. Очакваха следващите ѝ действия. Някой трябваше да се погрижи за семейството и това трябваше да бъде тя. Преди властта да попадне в ръцете на Родън и да настане хаос, а всички от това се страхуваха. Плашеше се и тя, защото не знаеше какво да очаква. Разруха или подем.
Успя да прегърне дъщеря си едва след погребението. За първи път я почувства лека като перце. Нима смъртта на Хектор носеше спокойствие?
Откри Родън по-късно през деня, но него не прегърна. Знаеше, че е единственият доволен от случилото се. Тогава в нея се зароди съмнението, че стои пред убиеца на съпруга ѝ. Но го запази за себе си. Дори и да бе така никога нямаше да го издаде. Нямаше да рискува положението им, ако все пак имаше шанс да остане поне същото.
Ръката ѝ намери неговата, а след това твърдо му нареди какво да стори. Предизвикваше го, за да покаже най-доброто от себе си. Познаваше го достатъчно, за да знае, че ще направи точно обратното и се надяваше, че точно в това се крие пътя на успеха за Йосарян.
„Чуй ме много добре. Ще отидеш при Соларион и ако трябва ще целуваш земята под краката му, но ще задържиш тази позиция. Ще се молиш на колене! С баща ти постигнахме толкова много и няма ти с безотговорността си да провалиш всичко.“
Сега трябваше да се научи да играе по нови правила, а именно да въздейства на този, който беше отблъснала от себе си преди години.