Roman Campbell

Проблемите следваха Роман,като сянка.Където и да отидеше каквото и да прававеше те винаги бяха с него.Дали предизвикани умишлено или случайно станали те бяха факт.Може би донякъде характера му беше виновен,тъй като той беше доста буйна личност,със свободна душа която не търпи чуждото мнение или налагането му.Човек с голямо съмочувствие,амбиция и желание да е в центъра на събитията.Не уважаваше чуждите чусвства,може би точно заради това беше играч и сменяше жените си често,никога не изкарваше с една повече от три-четри дни.Единственият човек когото обичаше и ценеше беше сестра му,за нея бе готов да убие или нарани някого.Такава силна любов и привързаност имаше към нея че хората не можеха да повярват че Алек би могъл да изпитва такива чувства.

Роман се славеше като добър войн,тръгнал от най-ниското стъпало в армията,стигайки чак до неин командир.Пътят небеше лесен или усеян с рози и цвеят.Бе преминел през изключителни изпитания,насполуки.А раните му показваха трудностите през,които бе преминал той.Но въпреки всичко,характера му не бе се променил изобщо.Дори напротив,лошите му черти се засилваха.Лудостат която носеше в себе си оставаше все още скрита от хорските очи,но тя бе там чакайки възможсост да се появи.А такива не липсваха по време на битки,в тях Роман показваше яростта,която течеше във вените му.Злото което бе погълнало душата му и жаждата за власт и победа.За да получи победата бе готов на всичко.За него "целта оправдава средствата" въжеше с пълна сила.

Човек трудно можеше да види тази му сатрана,тъй като бе добър манипулатол и лъжец.Хората рядко се съмняваха в думата му,а посмееше ли някой да не му се подчини усещаше тежката му ръка.Но както всеки човек и той си имаше слабост,това бе обичната му сестра.Заъ която се спомена по-рано.Тя бе единственият важен човек за него,обичше я повече от живота си.Тя и бе причината да иска да има по-висок чин в армията.Само така можеше да й осигури охолният живот,който и давамта водеха в момента.Живот,който само двамата разбираха,само той разбираше.