Sometimes we lose some people, sometimes we win other.

19 ноември;

Със сълзи на очите си разбрах колко тежко болен бе татко, дори не можех да си представя какво точно ми готви съдбата. Опитвах се да съм силна заради него, да вярвам, че все пак имаше дори и минимална надежда, за да се възстанови. Защото не знаех какво бих правила без него, не бях сигурна, че можех да се справя, ако той си отидеше. И все пак не го показвах, седях до него и държах ръката му. Спомнях си всеки път когато той бе бил до мен, спомнях си всеки негов съвет. Но знаех, че не трябваше да го правя, защото той все още бе тук, все още бяхме заедно и това не мислех, че ще се промени. Надявах се да не се .

22. ноември;

Доктора не бе особено сигурен с това, което ни чакаше - по скоро в това, което чакаше баща ми. Не даваше вече толкова много надежда, за стареца, а аз бях съкрушена от това, което ни предстоеше. Не знаех как щях да понеса загубата му, не бях сигурна, дали изобщо съм готова да се разделя с него. Но вече бе ясно, шансовете ни бяха минимални, а ако не вече никакви. Уви това нямаше да ми помогне, за да продължа да се надявам, че всичко през утрешния ден щеше да е по - добре.

26. ноември.

Сбогувах се със скъпия си баща, сега вече не бях сигурна точно какво щях да правя с живота си, само знаех, че не можех да спра съдбата му. Нямаше как да му помогна, никой не можеше. Докато бе на смъртния си одър, татко бе накарал Краля да му обещае, че няма да ме остави и ще се грижи за мен. И макар да го чувствах близък и никога да не е имал грубо отношение към мен, сега аз се чувствах странно, може би дори и да показваше добрината си, да ми показваше, че всичко ще бъде на ред и да се грижеше добре за мен, в душата ми винаги щеше да си остане празнината от загубата на баща ми. Прекалено много болеше все още.

27. януари.

Времето бе идеално, точно какво го обичах, всичко макар и трудно се бе наредило, че не бях забравила за скъпия си татко - не бях. Липсваше ми все толкова силно, но въпреки това, аз трябваше да продължа да живея и всички около мен ми помагаха с това, сега само не бях сигурна, какво точно бе подготвила съдбата ми за мен самата, може би нещо, което не съм очаквала, а можеше и да е нещо, което щеше да попълни липсата в душата ми?y.o