Daeyara Nox

Беше прекарала детството си покрай Яар Сил. Това не изглеждаше неочаквано, тъй като нейната майка бе лечителката на владетеля. Спомняше си първите пъти, в които срамежливо излезе иззад стената, за да се опита да заговори близнаците Лей и Лен. Спомняше си и колко бързо погледът ѝ се свеждаше надолу, още когато те забелязваха нейното присъствие.
Спомняше си и първият път, когато игра с тях, сякаш им беше равна. "Помни, Деяра, ти не си като тях." напомняше вечно гласът на майка ѝ, след всяка беда, в която успяваше да се забърка. Поемаше вината за тях, дори когато те бяха виновни, но сякаш това не ѝ тежеше. Ала животът на Деяра не се изчерпваше само с това -обожаваше да рисува. Покоите ѝ вечно бяха изпълнени със скици на красивия изгрев, както и някои други лица, които никога не успяваше да се наеме да завърши.  Всъщност, Деяра Нокс имаше сравнително щастливо детство, което остана някак недокоснато от всички други проблеми, които сякаш се носеха из кралствата отвъд острова.
Но всичко това се промени няколко пъти. Първият път-когато Тао Яар Сил за малко не изгуби властта си. А вторитя -когато Лен Яар Сил трябваше да замине за Зимното кралство. Макар едва на четиринадесет, нейната смелост изглеждаше завидна. Промъкна се през стражите и успя да замине заедно с него.
Сега? Сега животът на Деяра изглеждаше различен. Макар да не бе със завидно потекло, със сигурност в Неа Тис беше повече от слугиня. В Зимното кралство обаче единственото обяснение за нейното присъствие можеше да бъде това -че е пристигнала като лична слугиня на Лен Яар Сил и до този миг тя продължаваше да се старае да изглежда така за пред всички други.
А понякога? Понякога тайно се измъкваше до портала и се връщаше в Неа Тис. Просто за ден. Просто защото от там започна нейната история.