if you're gonna be two-faced at least make one of them pretty.

Свечеряваше се бързо, благодарение на падащата мъгла, която насищаше кислорода с тежестта си и караше въздуха да засяда в дробовете. Уличните лампи я разкъсваха, изглеждаха някак тайнствено, мистично, докато вдигаха пелерината й. Като морски фарове, които привиквах моряцитте към бреговете, подсказвайки за спасение. Подобни картини трудно убягваха от вниманието на девойката, бяха станали част от ежедневието, от работата й. Някъде там, удобно потънала в мъглата, неосветявана от лампите, стоеше и Амая, озъртайки се, преценявайки. Амая беше хамелеон, който успешно можеше да се слее в тълпата, или да изпъкне, ако има нужда от това да привлече вниманието към себе си, можеше да бъде две коренно различни жени, които изобщо не си приличаха. Човек би си помислил, че някъде там, жонглирайки със самоличностите си, вероятно бе изгубила истинската си същност. И нямаше да сгреши.
Прозвучаха стъпки. Можеше да ги чуе отчетливо, още преди да види приближаващия мъжки силует. Бяха неравномерни, сякаш човекът залиташе. Стъпки на пиян, може би. Щом мъжът се приближи успя да разпознае осанката му, сетне съзря и лицето му, осветено от лампата, под която точно беше преминал. Олюлявайки се, се подпря пейката. Не беше нужно много време на момичето, за да се приближи. - Добре ли сте? - попита, докато го хващаше за ръка, помагайки му да седне на пейката. Разбира се, че не беше добре. Двете чаши вино, подправени с точната доза опиат, бяха замаяли главата му и щяха да развържат езика му. - Изглеждате така, сякаш имате нужда от помощ. - настани се до него и констатира с тих глас, който прозвуча мек и спокоен, някак приятелски, склоняващ човек да повярва в него. Оправи яката на дрехата му, която седеше някак раздърпано и я приведе в спретнат вид. - Така е по-добре. Не Ви отива подобен раздърпан вид. - говореше, отвличайки вниманието в думите си, а не в действията си. А пръстите й вече ловко се плъзгаха в джоба на сакото, напипвайки малката хартийка, която й бе нужна. Имаше опит с подобни кражби, но това шпиониране бе нещо ново за нея. Трябваше да разбере как чичо й е починал и се отдаде на мисията си с цялото си сърце. Сякаш самият той я направляваше във вярната посока, побутвайки я да върви по неговите стъпки. Джемини й бяха осигурили ресурсите, за да разрие странните обстоятелства около внезапната му смърт, знаеше, че ще се наложи и тя да направи нещо за тях. И когато този момент настъпил, съдбата я изпратила в кралството на лятото.